— Какво правиш, по дяволите?

Пронизителният й писък го зашемети. След миг от пистолетът се разнесе изстрел и едва не му пръсна тъпанчетата. Само подир няколко секунди, през които чуваше единствено тежките удари на сърцето си, осъзна, че е прострелян. Погледна обгорената рана от лявата си страна и вдигна невярващи очи към нея.

Стъпките вече тичаха по коридора.

— Слънчице!

Тя отново нададе смразяващ писък. И насочи пистолета.

Внезапно опомнил се, Кий се извърна и в същото време тя гръмна. Помисли си, че този път не го е улучила, но нямаше време да проверява. Метна ботушите и ризата през парапета, прехвърли левия си крак, после десния, закрепи се на ръба за миг и скочи на земята в тъмното.

Строполи се тежко на десния глезен. Болката го прониза първо през прасеца, бедрото и слабините и накрая го блъсна в корема. Премигна няколко пъти задъхан, като се молеше да не повърне и се напрягаше с все сила да не изгуби съзнание, грабна ботушите и ризата и си плю на петите.

Лара подскочи от думкането по задната й врата. Беше потънала в един сладникав стар филм с Бет Дейвис! Намали звука на телевизора с дистанционното и се ослуша. Чукането се повтори, този път още по-силно и настойчиво. Тя отметна пухкавия вълнен шал, с който бе завила коленете си, стана от удобното канапе в дневната и забърза по коридора, като пътем палеше лампите.

Щом стигна в задната стая на клиниката, видя очертанията на мъж зад полуспуснатите минищори на вратата. Предпазливо пристъпи и надникна през един процеп в тях.

На ярката светлина от верандата лицето му изглеждаше восъчнобледо и изкривено. Долната му половина бе скрита от едва набола брада. Няколко непокорни кичура тъмна коса бяха залепнали за челото му от пот. Очите му се взираха през щорите изпод гъсти, тъмни вежди.

— Док? — Той вдигна юмрук и пак заблъска по вратата. — Ей, док, отвори! Оплесках целите ти стълби. — Избърса челото си с опакото на ръката и Лара мерна кръв.