Устните на Кий трепнаха присмехулно.

— Поднесена в леглото?

— И още как. С всички кусури. Аз дори… — Тя млъкна внезапно, ръцете й неволно го стиснаха и той направи гримаса.

— Ей, по-полека! Това са семейни скъпоценности.

— Шшт! — Тя го пусна и изтича на пръсти до отворената врата на спалнята. В момента, в който стигна до нея, се разнесе мъжки глас:

— Сладурче, прибрах се!

— По дяволите! — Без капка следа от предишната изкусителна нега, тя се обърна към Кий: — Трябва да изчезваш — изсъска му. — Веднага!

Кий вече бе нахлузил дънките и се наведе да потърси ботушите си.

— И как предлагаш да стане тая работа? — Попита шепнешком.

— Сладурче? Горе ли си? — Кий чу стъпки по мраморните плочки във входното антре, сетне по килима на стълбите. — Свърших рано и реших да се прибера вкъщи още тая вечер, вместо да чакам до сутринта.

Тя заблъска Кий като обезумяла към двойните остъклени врати в другия край на стаята. Той успя да грабне пътем ботушите и ризата си, отвори ги и се шмугна навън. Едва когато се озова на балкона, си спомни, че съпружеската спалня се намира на втория етаж на къщата. Надникна над парапета от ковано желязо и проумя, че слизането няма да е лесно.

Изруга под нос и набързо прецени положението. Какво пък, по дяволите? Бе изпадал и в по-трудни ситуации. Тайфуни, пукотевици, едно-две земетресения, природни бедствия и човешки сакатлъци. Не му се случваше за първи път и да бъде сгащен от ненадейно завърнал се у дома съпруг. Ще трябва някак да го забаламоса и да се надява, че ще му се размине.

Пристъпи обратно към спалнята, но замръзна на прага. Чекмеджето на нощното шкафче беше отворено. Любовницата му се беше подпряла в леглото и притискаше атлазения чаршаф към брадичката си с едната ръка. С другата държеше срещу него насочен пистолет.