Лара се пльосна върху студения цимент на стъпалата, оплескани със засъхнали капки кръв. Похлупи лице с потните си, разтреперани ръце. Нощта бе типична за сезона — топла и мека, но тя цялата се тресеше под широката бяла риза. Кожата на краката й настръхна. Устата й остана без слюнка.
Кий Такет. По-малкият брат на Кларк. Най-после си бе дошъл вкъщи. Откога чакаше този ден. Само с негово участие можеше да осъществи безумния план, който кроеше и разнищваше от всички страни вече една година. Ето, той бе тук. Сега някак, по какъвто и да е начин, трябваше да го привлече на помощ. Но как?
Доктор Лара Малори бе последният човек на света, когото Кий Такет би искал да срещне.
ГЛАВА ВТОРА
Както всяка друга сутрин Джейнълин Такет стана от своето самотно легло в мига, в който звънна будилникът. Крановете на ваната свиреха, а тръбите за топлата вода шумно пукаха зад стените на къщата, но тези звуци бяха толкова обичайни, че тя дори не ги забелязваше.
Джейнълин бе прекарала цели трийсет и три години в нея и не можеше да си представи да живее другаде, камо ли да си го помисли. Баща й я беше построил за невестата си преди повече от четири десетилетия и макар че бе ремонтирана и модернизирана неколкократно в течение на времето, стените и издрасканите дъсчени подове още носеха неизличими белези, оставени от Джейнълин и братята й. Тези кусури само й придаваха допълнително очарование, подобно на веселите бръчици около устата на често смееща се жена.
Кларк и Кий бяха гледали на къщата просто като на бивак. Но Джейнълин я смяташе за неразривен член на семейството, толкова съществена част от биографията й, колкото и нейните родители.