— Дявол да го вземе, не съм срещал такъв доктор досега. — Ръката му се плъзна надолу от рамото към бедрото й. — И на пипане също.

— И какъв според вас трябва да е докторът на пипане?

— Не точно такъв — промълви дрезгаво и леко я стисна. В следващия момент я целуна. Ненадейно и нагло впи устни в нейните.

Лара ахна от изненада и се отдръпна от него. Сърцето й щеше да се пръсне, цялата гореше. В главата й нахлуха стотици варианти как да реагира, но реши, че най-добре ще е да се преструва, сякаш нищо не се е случило. Ако го направи на въпрос, ще излезе, че му придава значение. Ще бъде принудена да признае целувката, да я обсъжда с него и набързо прецени, че тъкмо това трябва да бъде избегнато.

Затова възприе високомерен, хладен тон и попита:

— Искате ли да ви откарам?

Той стоеше ухилен до уши, като че пределно ясно разбираше опита й да скрие смущението си.

— Не, благодаря — отвърна самоуверено. — Пикапчето е с автоматични скорости. Ще се оправя с левия крак.

Тя кимна отривисто.

— Ако науча, че тази нощ е било извършено престъпление, ще трябва да уведомя шерифа Бакстър за произшествието.

Като се смееше и едновременно гърчеше лице от болка, той се качи в кабинката.

— Не се тревожете. Не възпрепятствате правосъдието. — Направи въображаем кръст пред сърцето си. — Да пукна, ако лъжа. — Двигателят забоботи. Той включи на задна скорост. — Чао, док!

— Внимавайте, господин…

— Такет — отвърна й през спуснатото стъкло. — Но ме наричайте Кий.

Всичко вътре в Лара застина. Сякаш сърцето й, което само преди няколко мига биеше до пръсване, бе спряло. Кръвта се отдръпна от главата й, зави й се свят. Сигурно бе пребледняла до смърт, но беше прекалено тъмно, за да я забележи, докато обръщаше пикапа в дъното на алеята. Натисна два пъти клаксона, махна й с крайчеца на пръстите си и колата се отдалечи с грохот в мрака.