— Какво има?

— Скапаният ми глезен. Изкълчих го, когато… Май лошо съм го навехнал.

Тя коленичи и внимателно запретна десния крачол на дънките му.

— Божичко! Защо не ми го показахте по-рано? — Глезенът беше посинял и подут.

— Защото от мене шуртеше кръв като от заклано прасе. Това беше по-важно. Ще оздравее. — Той се наведе, отстрани опипващите й ръце и смъкна надолу крачола си.

— Трябва да му направите снимка. Може да е счупен.

— Не е.

— Не сте достатъчно компетентен по медицинските въпроси, за да давате подобни оценки.

— Не съм, но съм се трошил не веднъж и дваж и знам кога имам счупване, сега случаят не е такъв.

— Не отговарям, ако…

— Успокойте се. Няма да ви търся отговорност. — Без риза, бос, той заподскача към вратата, през която бе влязъл.

— Не искате ли да си измиете ръцете преди тръгване? — предложи тя.

Той погледна петната от кръв и поклати глава.

— Били са и по-мръсни.

Лара се почувства гузна, че го пуска да си върви, без да е изпълнила докрай лекарския си дълг. Но той беше напълно зрял човек и можеше да отговаря за постъпките си. Стори толкова, колкото й позволи.

— Не забравяйте да си пиете антибиотика — предупреди го, мушна се под дясната му мишница и го подпря с лявото си рамо. Прихвана го с ръка през кръста за допълнителна устойчивост, докато куцукаше през вратата, обгърнал раменете й с дясната си ръка. На няколко ярда от стъпалата й пред задния вход бе паркиран пикап. Предните му гуми за малко да прегазят лехичката й с крехки петунии.

— Имате ли патерици?

— Ще си намеря, ако ми дотрябват.

— Ще ви потрябват. Не натоварвайте глезена си няколко дни. Щом се приберете вкъщи, сложете му лед и по-често го дръжте нависоко. И не забравяйте да дойдете в…

— Четири и половина утре. За нищо на света няма да пропусна.

Тя вдигна взор към него. Той наклони глава, за да я види. Погледите им се срещнаха и се кръстосаха. Лара усети топлината, струяща от тялото му. Беше мускулест здравеняк и тя бе убедена, че жилавото му тяло бързо ще се възстанови. Представляваше физически образцов екземпляр, когото тя, не съвсем успешно, се бе опитала да възприеме чисто професионално. Очите му шареха по нея, задържаха се на лицето, косата, устните й. Промълви с тих, дрезгав глас: