— Повече от вероятно е — отвърна откровено той. — Ако шерифът вземе да се занимава с всеки изстрел тук, ще се скапе за по-малко от месец.

Проумявайки, че може би е прав, Лара въздъхна:

— Престъпление ли извършвахте, когато ви улучиха?

— Е, по-скоро някой и друг грях — отговори той и й хвърли бавна, ленива усмивка. Сините му очи се присвиха дяволито. — Но мисля, че не са против закона.

Тя най-сетне престана да се държи официално и се засмя. Не приличаше на престъпник, макар очевидно да бе грешник. Съмняваше се, че е опасен, освен може би за по-податливите жени.

— Ей, ама докторката не била чак такъв сухар. Тя умеела и да се усмихва! Отгоре на всичко усмивката й е прелестна. — Той присви очи и попита тихо: — Какви други прелести криете?

Този път тя скръсти ръце на гърдите си.

— Тия приказки винаги ли действат като примамка?

— Винаги съм смятал, че щом става дума за момчета и момичета, приказките са излишни.

— Нима?

— Пести се време и енергия. Която е по-добре да се изразходва за други работи.

— Не смея да попитам: „За какво например?“

— Що пък, питайте. Не съм от срамежливите. А вие?

Отдавна никой мъж не бе флиртувал с нея. Още по-отдавна тя не бе отвръщала на флирта. Беше приятно. Но само за миг. После си спомни защо не биваше да го прави, дори най-безобидно. Усмивката й помръкна, сетне съвсем угасна. Тя се стегна и възвърна официалното си държане.

— Да не си забравите ризата — изрече поривисто.

— Можете да я изхвърлите. — Той направи опит да се отдалечи от масата, но се олюля, сгърчил лице от болка. — Да опустее дано!