— Срещу още петдесет долара, предполагам.

— Не, то влиза в цената.

— Много съм ви задължен.

— Няма нужда. Веднага, щом си тръгнете, ще се обадя на шерифа Бакстър.

Той кръстоса ръце пред голите си гърди и я изгледа снизходително.

— За да го измъкнете от леглото по никое време? — поклати глава с израз на съжаление. — познавам стария аркадаш Елмо Бакстър, откакто се помня. С баща ми са били много гъсти. На млади години са преживели рамо до рамо петролната треска, разбирате ли? Викат, че все едно са били заедно на война. Мотаели се около сондажните ями, били като талисмани за нефтотърсачите и помагачите им. Изпълнявали разни поръчки — купували хамбургери, цигари, ракия на черно, каквото им поръчат. Сигурно двамата с баща ми са ги снабдявали и с други неща, за които старият Елмо би предпочел да не се сеща — подметна и намигна. — Добре де, обадете му се. Но само да дойде и адски ще се зарадва, че ме вижда. Ще ме потупа по гърба и ще рече я нещо като: „Затри се, бе човече“, или ще попита какви, по дяволите, ги върша напоследък. — Млъкна, за да прецени реакцията на Лара. — Студеният й втренчен поглед не го смути. — Елмо се скапва от бачкане, а му плащат колкото да не умре от глад. Ако го вдигнете в тоя късен час заради моето жалко произшествие, страшно ще се вкисне, а той и бездруго си е малко сприхав. Та когато наистина ви се наложи да го викате, ако някой побъркан наркоман нахълта, за да търси цяр за мъничките зелени чудовища, дето напират да изскочат от зъркелите му, шерифът бая ще си помисли, преди да ви се притече на помощ. — Освен това — добави той и сниши глас, — хората хич няма да ви харесат, ако разберат, че не ви бива да пазите тайна. Народецът в такъв малък град като Идън Пас страшно държи на поверителната информация.

— Боя се, че малцина знаят смисъла на въпросното понятие — опроверга го сухо тя. — И противно на вашите твърдения, за времето, откакто съм тук, вече успях да се убедя, че клюкарската мрежа има дълги пипала и действа безотказно. Тайните в този град бързо се разчуват. Но съвсем ясно и недвусмислено разбрах намека ви за шерифа Бакстър. Вие се опитвате да ми внушите, че той прилага закона според симпатиите си и че дори да му съобщя за раната ви, нищо няма да последва.