Докато кафеварката църцореше и свистеше, Джейнълин напълни една лейка с дестилирана вода и отиде на покритата задна веранда да полее папратите и бегониите си.

Тогава зърна пикапа. Отпърво не го позна, но той бе паркиран така, сякаш там му беше мястото — досами задната врата. Точно там Кий винаги бе…

Тя се изви рязко, едва не разля водата в лейката, после я остави на плота. Втурна се от кухнята по коридора, сграбчи колоната под перилата, завъртя се като хлапе около нея и хукна нагоре по стълбите. Щом стигна до втория етаж, спусна се към последната спалня вдясно и без да чука, нахълта вътре.

— Кий!

— А? Какво?

Той прокара пръсти през тъмната си разрошена коса и се надигна от възглавницата. Премигна няколко пъти, докато прогледне, после изстена, хвана се за хълбока и отново се строполи в леглото.

— Господи! Не се промъквай така. Веднъж един бедуин направи същото и аз едва не го изкормих, преди да разбера, че е от малцината добронамерени местни.

Без да обръща внимание на смъмрянето му. Джейнълин буйно се хвърли върху гърдите на брат си.

— Кий! Ти си тук! Кога пристигна? Защо си се вмъкнал, без да ни се обадиш? О, най-после си у дома. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря, че си дойде. — Тя го стисна за врата и обсипа челото и бузите му с целувки.

— Добре де, добре, разбрах. Радваш се да ме видиш. — Взе да мърмори недоволно и се опита да отблъсне целувките й, но като приседна в леглото, вече се усмихваше. — Здрасти, сестричке. — Заразглежда я с кръвясалите си очи. — Чакай сега да проверим. Нямаш бели коси. Всичките ти зъби са на мястото си. Качила си само два-три килограма. Общо взето хващаш око.

— Не съм качила нито грам, ако искаш да знаеш. Същата съм си, както преди. За съжаление. — И без излишна скромност добави: — Вие с Кларк бяхте красавците в семейството, забрави ли? Аз съм Елка-грознавелка. Сиреч Джейнълин.